Опитайте приставката на Lifebg.net за Google Chrome. С нея получавате в реално време най-актуалните статии директно в браузъра.
Начало » ЛЮБОПИТНО » Откровения: Скандални спомени и стенограма за свалянето на Тодор Живков от книга на Георги Йорданов |

Откровения: Скандални спомени и стенограма за свалянето на Тодор Живков от книга на Георги Йорданов |

По ирония на съдбата, на днешния ден, когато Политбюро на ЦК на БКП приема решение за освобождаване на Тодор Живков, от Позитано-20 бяха насрочили пленум за анализ на резултатите от местните избори.

Някой с ум в главата си се е усетил навреме и е побързал да посъветва Корнелия Нинова да отложи пленума, защото задължително ще се направи връзка с историческата дата и след катастрофалните местни избори за БСП на повечето места в страната ще бъде удобен случай за искане на оставката на цялото ръководство на БСП./Анонсът е на редакцията на Поглед.инфо/

30 години от началото на Прехода.

На днешния ден преди 30 години Политбюро на ЦК на БКП приема решение за оставката на Тодор Живов и определя неговия наследник- Петър Младенов.

Ден преди историческия Пленум на ЦК на БКП на Десети ноември 1989 година, който освобождава Тодор Живков от поста Генерален секретар на ЦК на БКП и Председател на Държавния съвет се провежда заседание на Политбюро на партията.

На него Живков обявява категоричното си решение да подаде своята оставка от партийния пост.

В книга втора – „ОТКРОВЕНИЯ“ от поредицата „Притаени мигове“ на Георги Йорданов, участник в заседанието, е дадена цялата стенограма на дебатите по декларираната от Живков оставка.

Изключително любопитни са репликите на Пенчо Кубадински,  Добри Джуров, Георги Атанасов, Димитър Станишев,  Григор Стоичков, Димитър Стоянов, Йордан Йотов, Милко Балев, Петър Младенов.

Всички хвалят Живков, кълнат му се във вярност, а Петър Младенов буквално се разтапя от нежност и хвалебствия към Първия, като му дава обещания , че няма да падне прашинка върху него и делото му, което е изградило социалистическа България.

“Съвременна България такава, каквато тя е сега с всичките плюсове и с някои недостатъци, каквито всяка държава може да има – това е Тодор Живков. Тодор Живков – това е олицетворение на партията, на всичко, което е направено досега и което сигурно ще се прави дълго време. И аз вярвам, другари, че този живот ще продължи да бъде посветен на партията, докато кръвта пулсира в жилите му”, казва Петър Младенов, който на следващия ден го наследява на поста, същата вечер влиза в кабинета му, а след това се включва в неговото очерняне.

Заседанието започва в 17.00 часа и завършва в 19.10.

Членовете на ПБ  си обещават раздялата с Живков да стане по цивилизационен път,  да не прекъсват другарските си отношения, да се срещат на по кафе и дори да намират време да изпиват и по някоя чаша ракия.

Последвалите събития обаче се развиват така главоломно, че ги завихрят в един тайфун на отмъщение, омраза и унищожение.

Но тази вечер никой не подозира това.

Четете!

Георги Йорданов

Из книга втора – „ОТКРОВЕНИЯ“ от поредицата „Притаени мигове“

ДЕВЕТИ НОЕМВРИ 1989 ГОДИНА

Зазори се. От Витоша се спусна приятен хлад.

6.30 ч. Обичайната игра на футбол в голямата зала на „Герена“ с постоянния състав – Иван Вуцов, Добромир Жечев, Иван Колев, Гаврил Стоянов, Тодор Колев, Воин Войнов, Кирил Ивков, Тодор Барзов, Венцеслав Арсов, Стефан Павлов и другите.

8.30 ч. В Министерския съвет. Среща със съветници и сътрудници – проф. д-р Евгени Апостолов, Йордан Радичков, Богомил Нонев, Николай Тодоров, Руси Божанов, проф. Милчо Брайнов, ген. Тако Кръстев, ген. Анев, Киряк Киряков, Иван Живин, Елена Кумбиева.

9.30 ч. – Проверка на изпълнението на Постановлението на МС за задоволяване на вътрешния пазар през есенно-зимните месеци.

10.30 ч. – Поредната среща с Андрей Луканов в коридора на Министерския съвет. Тук разговаряме по няколко пъти на ден. Той носи последната информация от посланика на СССР Виктор Шарапов, с когото се среща и в сауната на спортния посолски комплекс. Андрей се възмущава, че Тодор Живков се изказал остро и неодобрително срещу „много от нас“ пред Шарапов. Предложил Александър Лилов за генерален секретар. Запитах:

- А ти какво мислиш?“ 

-Това в никакъв случай не бива да се допуска. Казах го и на Шарапов. Ако Лилов дойде, ние ще се избием. Съветските другари са се спрели на Петър Младенов.“

 – Нима си забравил, че той правеше и прави най-острите изказвания срещу интелигенцията. Предлагаше крайни мерки срещу участниците в Русенския комитет и неформалните групи“. -

- Да, така е. Но той правеше това по тактически съображения.“

- Едва ли. Ала след като Горбачов така е решил…“

Дадохме си взаимни уверения, че нямаме никакви претенции за друга работа; трябва да останем в Министерския съвет, за да изпълним задълженията, които имаме за преодоляване на затрудненията и кризата в страната.

11 ч. – Със сътрудници обсъждаме изпълнението на решенията по жилищното строителство.

11.30 ч. – С министър акад. Радой Попиванов, акад. Атанас Малеев, проф. д-р Евгени Апостолов и експерти работим по проекта на Постановление на Министерския съвет за подобряване на здравеопазването.

12.30 ч. – С акад. Ангел Балевски. Отново размишлява след вчерашната среща на Тодор Живков с него, Георги Джагаров и Пантелей Зарев, и разговорът при мен след това. „Както неведнъж сме споделяли, беше крайно време шефът (Т. Живков – б. м.) да се оттегли. Но какво ще последва, след като неподготвени и безлични хора се тъкмят да го заместят…“

– Поздравление на Стефан Досев по случай 60-та му годишнина, която ще се отбележи през следващите дни.

– Проверка в някои търговски обекти.

16 ч. – Нова среща с Андрей Луканов на същото място. Той отново споделя за поредния разговор с Шарапов, който го уверил, че изборът за Петър Младенов е лично на Горбачов и на Политбюро на ЦК на КПСС. Размяна на мисли за изказванията ни на предстоящото заседание на Политбюро.

17 ч. – Заседание на Политбюро, на което присъстват и секретарите на ЦК на БКП и председателя на Централната контролно-ревизионна комисия Начо Папазов. Отсъства Гриша Филипов, който е в Прага на съвещание на секретарите на ЦК на компартиите по икономика, Иван Панев – поради заболяване, и Петър Дюлгеров, председател на ЦС на Профсъюзите. (През почивката на заседанието Начо Папазов нервно ми сподели, че Дюлгеров му е обещал да присъства на това важно заседание и е изненадан, че не е тук.)

Точно в 17 часа Тодор Живков, който никога не закъснява, небрежно притваря вратата зад гърба си, оглежда насядалите в елипсовидната зала. Не пита за отсъстващите и без увод започва.

ТОДОР ЖИВКОВ:

Другари,

Утре е насрочен пленумът на Централния комитет и аз искам да поставя един предварителен въпрос, с който съм запознал някои от вас. Знаете, че преди известно време направих писмено предложение да бъда освободен като генерален секретар на партията. Сега отново поставям този въпрос и смятам, че на утрешното заседание на ЦК трябва да се включи в дневния ред да се разгледа моята молба за освобождаването ми от поста генерален секретар.

Причините са:

първо, в това, че стоя вече 30 и няколко години начело на партията и държавата;

второ, наближавам 80. Очевидно годините са си години, а постът генерален секретар изисква голямо напрежение.

Независимо какви преустройства ще правим, как ще се движим напред, генералният секретар на партията ще бъде винаги претоварен. Нашата партия е авангард, водеща партия, тя няма да отстъпи своите позиции на водеща партия. Затова и работата на генералния секретар няма да бъде лека, тя ще го държи в голямо напрежение.

Преди няколко месеца, когато разговаряхме по този въпрос, имаше се предвид да се издигне по-млад другар, примерно от поколението след революцията или по време на революцията, когато е бил младеж. Някакъв подобен вариант.

Така че аз отново поставям този въпрос. Миналия път го поставих писмено и сега поддържам това, което съм поставил писмено.

Кой да бъде избран за генерален секретар – това е работа на Политбюро. Аз съм разговарял поотделно с всеки един от членовете на Политбюро, с изключение на някои, които бяха издигнати в Политбюро в последно време, да се помисли кой да бъде издигнат. Когато внесох този писмен документ, вече се беше формирало становището кой да бъде издигнат на поста генерален секретар на партията. Аз мога да кажа сега, че становището, което беше формирано тогава, беше за другаря Георги Атанасов. С изключение на един другар, който се колебаеше, всички останали другари застанаха зад тази кандидатура. Разбира се, оттогава мина време, а и не само време, правилно е всеки член на Политбюро сега да се спре на кандидатура. Тук не бива да има ограничения. Може да бъде от състава на Политбюро, от секретарите на ЦК, а може да бъде от състава на ЦК на партията. Освен това ние по Устава на партията – мисля, че това е така – може да кооптираме в състава на ЦК. Това сме го правили. Ако се прецени, че такъв подходящ човек има извън ЦК, може да се отиде на кооптиране.

Така че моля Политбюро да се занимае и утре на пленума да се предложи моето освобождаване като генерален секретар на ЦК на партията.

Смятам, че пленумът трябва да протече спокойно, а да се възложи на новоизбрания генерален секретар да внесе предложение за Политбюро и Секретариат. Аз смятам, че трябва да се преустрои в известна степен и самият Централен комитет, и Политбюро, и Секретариатът на ЦК. Но едва ли утре ние ще можем да направим това.

Това е, което мога да кажа по този въпрос.

Но категорично поставям въпроса да бъда освободен. Пак искам да подчертая, че все пак аз съм на възраст, тук се иска млад човек. Може би в началото ще има трудности, но той постепенно ще набере опит и ще се адаптира, щом има подкрепата на Политбюро и на Централния комитет на партията.

МИЛКО БАЛЕВ: Отчитате ли, др. Живков, временната обстановка сега?

ТОДОР ЖИВКОВ: Отчитам я. Навсякъде обстановката е сложна. Аз свърших по този въпрос.

ГЕОРГИ АТАНАСОВ:

Другари,

Аз смятам, че този въпрос извън другата работа на пленума заслужава специално да се обсъди, тъй като става дума за съществен политически акт на Централния комитет на партията – за избор на ръководител на партията, на генерален секретар.

Аз лично, другари, трябва да кажа, че приемам предложе­нието на др. Живков като политически целесъобразно, обективно назряло и като предложение, което, ако бъде прието, може да съз­даде допълнителни условия за по-нататъшно разгръщане на процеса на преустройство в страната. Ние трябва да кажем, и вероятно това утре ще се каже на пленума, че извървяхме един голям път след Априлския пленум. Аз смятам, че това е достоен път с едно достойно ръководство на страната, на партията начело с др. Живков. Но животът си е живот. И това съображение, което др. Живков изложи тук, е човешко съображение и същевременно, доколкото става дума за политически деец, това е едновременно и политическо съображение.

Смятам, другари, че ние по тези въпроси трябва да действаме не под напора на обстоятелствата, а преди обстоя­телствата. Има един израз, че политиката е изкуство на възмож­ното, но политиката е изкуство на умение да се ориентираш в обста­новката. И аз смятам, че тази ориентация, която др. Живков направи и от която формулира своето предложение, е правилна. Аз лично го подкрепям и смятам, че така трябва да постъпи.

Ние знаем обстановката в страната. Заедно с извършеното много обстоятелства действат негативно и тези обстоятелства са както обективни, така и субективни. И ние трябва да създадем условия за едно развитие на процесите по-нататък.

Аз трябва да кажа и един втори аргумент. Това, че ние утре ще обявим свикването на конгреса на партията, в поли­тически план е най-подходящият момент, за да се извърши тази назряла промяна поради съображенията, които бяха изложени.

Обявява се конгресът, поема си ръководството един нов генерален секретар. Той ще си предложи промени в ръководството, не утре, разбира се, а на следващия пленум и по този начин подготовката на конгреса ще се поеме в ръцете на едно ръководство, което след това ще провежда решенията на конгреса. Иначе, другари, особено като имаме предвид и възрастовия състав на нашето ръководство, рискуваме да създадем луфтове, които са много опасни от гледна точка на приемственост в линията и политиката. Това е много важно.

Смятам, че всички тези съображения налагат да се отне­сем с разбиране и да подкрепим предложението на др. Живков, да приемем неговата оставка от поста генерален секретар.

Естествено изборът на нов генерален секретар е също много важен въпрос. Другари, аз напълно искам да кажа, че може да е имал такива разговори в Политбюро с отделни членове на Политбюро, може да е имал и такава ориентация на определен етап и аз да бъда обсъждан. Но много моля, сега, когато гледаме този въпрос от гледна точка на един акт, който утре Централният комитет трябва да извърши, да се изслушат и моите съображения.

Аз моля моята кандидатура да не се има предвид и да не се обсъжда. Трябва да ви кажа, че на мен е поверена една изключителна отговорност като член на Политбюро. Трябва да ви кажа, че аз дори тази отговорност трудно нося. Говоря искрено, не мога да не говоря искрено. Защото аз предпочитам да бъда един силен член на Политбюро, а не слаб генерален секретар.

Струва ми се, че този пост изисква освен всичко друго, което аз имам, и някои други качества. Аз винаги съм се стремял да се отнасям самокритично към моята работа, чувствам, че нямам достатъчно сили. Доколкото силите ми позволяват и докато се ползвам с доверието аз, разбира се, ще работя на сегашната или на друга работа, но много моля да се има предвид, че аз просто не чувствам достатъчно сили да се справя с това много високо за мене задължение. Изключително задължение. Никой друг пост в партията не може изобщо да се равнява с отговорността, бих казал, в определен аспект историческа отговорност на генерал­ния секретар.

Към това бих добавил и следните неща, които много моля също да се отчитат. Ние не можем да не видим, че в нашето общество, в т.ч. и в икономиката, за която правителството носи особена отговорност, са натрупани редица проблеми. Някои от тях, разбира се, имат по-дългосрочна давност като тенденции и като процеси, а някои изцяло са формирани, откогато аз съм начело на правителството. Аз трябва да ви кажа, че определено смятам, че генералният секретар, който ние ще изберем, в определен смисъл трябва да бъде свободен от това бреме, което е свързано с проблеми, създадени и по време на мандата на това правителство, което аз оглавявам. Това винаги ме е притеснявало и от гледна точка на мерки, и от гледна точка на инициатива, която трябва да се проявява. Пак подчертавам, не че всичко сега е предопре­делено през тези три години, откакто съм аз, но много въпроси се изостриха през този период. Има и обективни причини, но аз смятам, че това е много важно обстоятелство да търсим това, което във всичко друго можем да кажем да бъде с еднакви възможности, но да има и тази свобода. Това също е важно обстоятелство.

Аз бих казал и това, че на един ръководител на партията му е нужна една по-голяма решителност, отколкото аз я имам.

Аз много моля в това обсъждане, което ние ще направим, моята кандидатура от гледна точка на тези съображения да не се има предвид.

Аз иначе дълбоко уважавам мнението, становището на другарите, но ако имам някакво положително качество, бих казал, че това е именно да бъда безпощаден със себе си.

И в името на това аз ви моля моята кандидатура да не се обсъжда.

Аз, другари, имам предложение. Предлагам да се обединим около кандидатурата на другаря Петър Младенов. Познаваме го 18 години в партийното ръководство. Един от най-младите членове на партийното ръководство. Това, разбира се, не е главното, но в съчетание с другите качества, то е плюс и предимство. Това първо.

 

Второ, ние всички познаваме другаря Петър Младенов, той е образован и подготвен, с известност и добро име и тук, в България, и зад граница. Аз лично смятам, че ще се посрещне добре и в пар­тията, и от обществеността. Дълбоко съм убеден в това.

 

На трето място бих посочил, че другарят Петър Младенов е едно добро съчетание на единството и приемствеността между поко­ленията и линията на партията. Това е много важно. Той е свързан с тази линия, с априлската линия на партията, израсна в този период и същевременно е достатъчно млад, за да поеме тези отговорности, които ще осъществяваме през следващия период.

 

Освен това трябва да кажа, че познавам Петър Младенов от дълги години. Той умее да работи с хората, да се вслушва. Стру­ва ми се, че по природа е чужд на авторитарния стил на работа, което е много важно за генералния секретар. Проявява широта, умее да се вслушва в хората. И същевременно той е решителен, може да отстоява позиция и да провежда линия. Това е много важно.

 

Аз смятам, че ние в партийното ръководство имаме хора (в случая предлагам да обсъдим кандидатурата на Петър Младенов), които притежават онези качества, подготовка и спо­собност да провеждат политическата линия, която е необходима, за да може да решим въпроса за генерален секретар от гледна точка на това да отстоим, защитим и последователно осъществим преустройството в нашата страна.

 

Аз мисля, че др. Петър Младенов има всички качества.

 

Ние сме колектив, ние не избираме вожд на партията, а избираме генерален секретар, който ще се опира на колектива, на колек­тивната позиция, на колективната подкрепа и заедно ще вървим напред.

 

Аз смятам, другари, че ние сме във възможността именно да се обединим около тази кандидатура, да отидем единни на пленума, да изкажем благодарност на др. Живков за дългогодишната работа като генерален секретар, да изразим увереност в този път, който осъществяваме и който характеризираме като преустройство, и да подкрепим кандидатурата на др. Петър Младенов, който да застане начело на нашия колектив, и да разгръщаме преустрой­ството по-нататък и в икономиката, и в политиката, и в духов­ната сфера, и навсякъде.

 

Моля другарите да обсъдят и това предложение, което правя за нов генерален секретар.

 

Повече от 2 минути никой не взема думата.

 

ТОДОР ЖИВКОВ:

Може би да дадем почивка на другарите, да помислят.

 

МИЛКО БАЛЕВ:

Ние становища сме изразявали.

 

ТОДОР ЖИВКОВ:

Да дадем ли почивка?

 

ДОБРИ ДЖУРОВ:

Не е необходимо.

 

ДИМИТЪР СТОЯНОВ:

Другари,

аз сега научавам това предложение и съм не само притеснен, но и много изненадан. В такъв смисъл, че ние сега сме в един етап, когато искаме да разгърнем на широк фронт преустройството, когато ни остава една година до конгреса, когато се налага една по-голяма стабилност от всеки друг път, тъй като виждаме какво става наоколо в другите социалистически страни. И на този етап опитът, авторитетът на др. Живков ни е необходим. И не виждам защо една година преди конгреса трябва да се прави тази генерална промяна.

 

Аз смятам, че трябва да се обсъди и да се намали до известна степен работното време на др. Живков, да се разпредели работата на повече другари. Ние трябва тази сравнително здрава обстановка, която имаме в сравнение с другите страни, да я развиваме, да я укрепваме и да отидем на конгреса на партията.

 

Аз смятам, че сега ние не сме подготвени да извършим една такава радикална промяна в нашето ръководство и до известна степен се съгласявам с др. Георги Атанасов, че това са въпроси, за които е необходимо време да се подготвят и да се обсъждат, за да не се получат сътресения, които са опасни сега в това време, което, ние преживяваме, и може да нанесем на страната и на партията сериозни вреди.

 

Предлагам да обсъждаме въпроса за едно разтоварване на др. Живков, за една по-добра организация, но до конгреса да не правим промени. Аз не виждам нищо, което да налага сега да се правят промени. Напротив, ние имаме всичките основания да твърдим, че нещата се разработиха от др. Живков и от Политбюро през този период с такава дълбочина с Юлската концепция, с такава последователност, с неимоверни усилия, в резултат на което страната, макар с трудности, си върви към преустройството, осъществява своето преустройство, без да са създадени ситуации на кризи и на нестабилност, въпреки опитите на противника и на Запада да го стори. Това е моето становище.

 

СТОЯН ОВЧАРОВ:

Аз мисля, че предложението, което направи др. Живков, е правилно, необходимо, то отговаря на интересите на партията, то отговаря на интересите на народа, то отговаря и на необходи­мостта да поддържаме стратегическото сътрудничество със Съвет­ския съюз.

 

Във връзка с това мисля, че това решение е мъдро и ние трябва да го уважим.

 

Разбира се, трябва да се изкаже благодарност на др. Живков за всичко, което е извършено под негово ръководство, и същевременно ние трябва ясно да осъзнаваме, че в обществото има проблеми, че обществото се нуждае от промени и че тези про­мени могат да бъдат извършени само след едно обновление.

 

Мисля също така, че е правилно предложението да се издигне кандидатурата на др. Петър Младенов, защото всички тук го познаваме много добре. Аз може би го познавам по-малко от другите. Мисля, че времето, за което познавам др. Петър Младенов, е достатъчно, за да изразя моята убеденост, че това е една кандидатура, която ще бъде посрещната положително от пар­тията, положително и от българския народ. Също така искам да подчертая, че тази кандидатура ще бъде добре посрещната и в международен аспект. Другарят Младенов се ползва с голям авторитет и в братските партии, и в световната общественост. Мисля, че той ще съумее да проправи път на България в света. Затова аз мисля, че ще бъде правилно Политбюро да подкрепи кандидатурата на др. Младенов.

 

АНДРЕЙ ЛУКАНОВ:

Другари, в живота на всеки обществен организъм има дни и решения, от които за дълго време зависи неговата съдба и бъдеще. Днес или утре за нас са такива дни и всеки, мисля, че е изправен пред една изключителна политическа и човешка отговорност. Ние нямаме право да сгрешим, защото за такива грешки се плаща скъпо.

 

Аз категорично и безусловно подкрепям изказаното мнение тук в подкрепа на предложението на др. Живков. Мисля, че това предложение му прави чест. Именно сега, на този пленум, без половинчатост и без двусмислие този въпрос трябва да намери решение. Другарят Живков вярно е преценил момента. Това е назрял за нашето общество, за нашата партия въпрос.

 

Мисля, че и партията, и народът очакват такова решение и всяко друго решение, всяко двусмислие в нашето решение, всяка непоследователност може само да усложни обстановката и да обре­мени политическата атмосфера, да засили негативните настроения. Ако ние твърдим, както току-що направи др. Стоянов, че у нас всичко е наред, че ние се развиваме безкризисно, ще направим фатална грешка.

 

ДИМИТЪР СТОЯНОВ:

Цитирай по-точно.

 

АНДРЕЙ ЛУКАНОВ:

Аз поне така те разбрах. Ние трябва да стъпим на реал­ностите и да започнем от реалностите в усилията за по-нататъшно разгръщане на преустройството на базата на решенията на Юлския пленум, на Юлската концепция. Аз пак повтарям, в тази обстановка предложението на др. Живков е акт с политическа мъдрост. И ние трябва да под­крепим всячески този акт, другарски да го приветстваме, да изразим благодарност на др. Живков и да вървим напред, да оси­гурим единство на ЦК, по-нататъшно сплотяване на партията. Всяка друга позиция е лоша услуга и на др. Живков, и на партията.

 

Мисля, че предложението на др. Атанасов също трябва да бъде подкрепено. Аз може би най-добре от всички познавам др. Младенов и тази характеристика, която му направи др. Атанасов, е абсолютно точна. Аз подкрепям това.

 

ПЕНЧО КУБАДИНСКИ

Аз си спомням когато др. Живков преди известно време постави въпроса да бъде освободен. Той даже не един път, а няколко пъти в продължение на последните години поставяше въпроса да бъде освободен от поста генерален секретар на ЦК на партията по мотиви, че е вече възрастен, че трябва да се даде път на по-млади другари и да се върви напред. Ние сме възразявали, и аз съм възразявал. Аз възразих, когато той писмено направи предложе­ние, като сметнах, че той има голям политически и житейски опит, авторитет и вътре в страната, и вън от страната. Но сега, щом др. Живков сам поставя въпроса да бъде освободен и излага същите мотиви, мисля, че трябва да уважим това негово искане. Той е доста сериозно премислил и преценил обстановката и това, че трябва да станат някои персонални промени в Политбюро, както той каза, за да се отговори на времето.

 

Другари, вижте какво става в ГДР. ГДР заявиха отначало (ние не сме заявили, ние бяхме за преустройството), че няма какво да се преустройват. В продължение само на една година нещата там се измениха коренно. Такива неща стават и в други страни.

 

Аз лично смятам, че др. Живков 30 и толкова години е начело на нашата партия, той е водил и партията, и страната по много пътища на възход и ние трябва и тук, и в Централния комитет на партията да му изразим благодарност. Трябва всичко, което правим, да го правим мъдро, спокойно, за да не създаваме обстанов­ка в страната да стават нежелателни неща.

 

Мен напоследък много ме тревожат тези неща, които стават в България, не само тези групи. Сред наши партийни членове, сред активни борци се създава едно негодувание, едно настроение, което аз сам не мога може би да си обясня докрай.

 

И смятам, че една такава законна и нормална подмяна ще послужи като отдушник в нашата партия. Иначе можем да стигнем до положе­нието, до което искат да ни докарат тези неформални групи, които вече изкараха хиляди хора на площада. Трябва да се намерят пътища, докато не сме се разделили от нашия народ, да поемат щафетата по-млади другари и да се омиротвори страната. Защото аз не смятам, че тези неща, които стават, са край. Те са начало. И ние трябва да бъдем достатъчно предвидливи и мъдри и да преценяваме обста­новката. Само с един обединен Централен комитет и Политбюро ние можем да вървим напред.

 

Колкото и на мен да ми е тежко, тъй като ние с др. Живков работим толкова години, аз виждам, че трябва да стане промяна. Убеден съм, че трябва да стане тази промяна.

 

Що се отнася до това кой да бъде генерален секретар, др. Живков има право единствен той да посочи кой трябва да бъде генерален секретар на партията и да го постави на обсъждане.

 

Той направи това. Значи той е мислил по тези неща. Аз не съм на мнението на др. Георги Атанасов, че той няма достатъчно качест­ва, защото той е политически изработен, оформен човек. Още от младежка възраст той беше секретар на ЦК на Комсомола, беше през много етапи в Централния комитет на партията, беше на стопанска дейност и от няколко години е министър-председател на страната.

 

И малко се учудвам на това, че той си прави отвод. Но щом си прави отвод, Политбюро и Централният комитет са в правото си да се изкажат.

 

Аз смятам, че др. Петър Младенов притежава качества както по произход, така също е доказал и качества в своята дейност от най-малка възраст, а и в дейността му в ЦК на Комсомола, и в дейността му като първи секретар във Видин, откъдето имам най-непосредствени впечатления за неговата работа. Той беше обединил кадрите. Въпреки че Видин беше неголям окръг, но тежък окръг, той съумя да обедини кадрите при тези стари дрязги, които имаше.

 

Другарят Петър Младенов има също международно име. Той е ерудиран дипломат и политик, владее езици, в центъра на международната дейност е. 

 

И аз смятам, че той има качествата, чувството и чуткостта на стопански ръководител, на партиен ръко­водител и на човек, който владее международните въпроси. След като др. Георги Атанасов се отказва и си прави такъв сериозен отвод, аз също подкрепям изказаното и от него, и от дру­гите другари мнение, че др. Петър Младенов има всички качества да стане генерален секретар, с изключение само на едно, че физи­ческото му състояние може би не е добро.

 

ДОБРИ ДЖУРОВ:

Искаш да кажеш, здравословното му състояние, а не физическото.

 

ПЕНЧО КУБАДИНСКИ:

Да, в такъв смисъл, здравословното му състояние в мина­лото, но предполагам, че в това отношение всичко е минало благо­получно…

Вижте какво, другари, ние трябва да предвидим нещата. Ако отидем малко разединени на пленума на ЦК, ще станат едни работи, които не бива да допускаме. Ние оттук трябва да отидем единни и да овладеем положението, за да можем да отидем единни на конгреса на нашата партия. Разработките са дадени, сега трябва да се назначи комисия да работи по Устава.

 

Но аз мисля, че много е важен подходът и нашето отиване на пленума, след пленума и на конгреса.

Ние трябва да направим всичко необходимо да успокоим кадрите.

А що се отнася до една категория по-стари кадри, в които съм и аз от Политбюро, ние сме винаги готови, когато се каже, да слезем и да отстъпим на по-млади хора, тъй като това е живо­тът, такава е логиката, и не само логиката, а и практиката, и не бива да създаваме затруднения на Централния комитет на партията.

 

С това искам да приключа. Смятам, че др. Тодор Живков беше толкова години начело на партията Аз нямам предвид само от Априлския пленум, а имам предвид от неговото участие в борбата против фашизма. Той като държавник в историята на България, в този откъс от време, е запълнил един исторически отрязък от разви­тието на България и от развитието на социализма у нас. И като войнстващ марксист-ленинец, и като приятел на Съветския съюз той е дал всичко, което е можел да даде. Аз не смятам, че той не може още да даде. Но обстоятелствата са такива сега, че без тези промени, аз лично преценявам, че ще има негативни послед­ствия в нашата партия, ако не отидем сега към окончателно реше­ние.

 

Предлагам да обсъдим въпроса, да бъдем единни, да отидем на пленума и да не дадем възможност за приказки и разни други работи, а да си вършим работата.

 

НАЧО ПАПАЗОВ:

Мисля, че в случая др. Живков, когото ние дълбоко уважа­ваме като държавник, стоял начело на цяла епоха в развитието на България, постъпва съвършено мъдро и правилно.

 

Обстановката у нас е такава, че се налагат промени.

 

Аз смятам, че в това отношение не бива да има никакво колеба­ние. Ще бъде неправилно да кажем, че обстановката е добра. Напро­тив, обстановката никак не е добра. И бъдещото ръководство трябва да приеме нещата от позицията на Юлската концепция към изпълнение на тази концепция от всички слоеве на населението и от всички етажи на партията и страната.

 

Аз уважавам много скромността и самокритичността на др. Георги Атанасов. Той просто ме развълнува. Но смятам, той все пак знае по-добре, че следва да се вземат предвид неговите съображения. И моето мнение е, че едно съчетание между др. Георги Атанасов и др. Петър Младенов ще бъде едно хубаво съчетание.

 

Аз имам предвид, че др. Петър Младенов като министър на външните работи показа, че умее да работи с колектива и да не командва, което е най-опасното за един генерален секретар. Той показа, че може да развива демократизма, което сега е изклю­чително важно за нас и което е една от мъзгите на самата Юлска концепция.

 

Така че в този смисъл мисля, че заслужава да бъде издигнат за генерален секретар, като се имат предвид всички негови качества на организатор, на човек, минал през партийните редове и ръководства, а също така и през държавните инстанции и особено пък на международната арена.

 

Мисля, другари, че не само трябва да се благодари на др. Живков, а трябва да се намери съответна формулировка пред пленума на Централния комитет на партията, че това не е една отстъпка от активна дейност на един обикновен човек. Другарят Живков е един необикновен човек в нашата партия и в нашата стра­на. Той така трябва да остане в съзнанието на хората. Ние в никакъв случай не трябва да се поддаваме нито на нихилизъм, нито на черногледство, нито на стереотип. Точно това иска сега врагът и някои среди. А точно сега именно Политбюро, Централният комитет, партията трябва да застанат зад това решение на др. Живков и да го защитят с оглед да се спаси, аз бих казал, да се съхрани всичко най-хубаво, което е създадено през този период, и на основата на това всичко най-хубаво ние по-нататък да тикнем живо­та в духа на това, в което досега ни е учил и ни е давал пример на активност, на енергия и на творчество.

 

Аз смятам, че пред пленума на ЦК, в тази международна обстановка, а и у нас вътре, няма място за колебание по отношение на единството. Трябва да има единно мнение. Иначе ще ни разнася улицата и ще станем предмет на разисквания в цялата страна и сами ще си създадем трудности, и не само трудности, а просто затруднения, които не така лесно ще бъдат преодолени. Още повече че такава е обстановката сега във всички наши страни, включително и в Съветския съюз, особено в ГДР.

 

Затова аз подкрепям предложението.

 

ДОБРИ ДЖУРОВ:

Другари,

обсъждаме един изключително важен въпрос, свър­зан с ръководството на нашата партия, въпроса за освобождаването на досегашния генерален секретар на нашата партия и определяне на нов генерален секретар. При това, бих казал, в една изключително сложна вътрешна, общностна и международна обстановка.

 

Затова що се касае до въпроса дали да отидем насреща на предложението, мен ми се струва, че не бива да има абсолютно никакво колебание. Предложението на др. Живков именно в контекста на тази сложност у нас, имам предвид и нашата социалистическа общност, и в международен аспект, просто му прави чест. Това е едно мъдро предложение. В него се оглежда реалната оценка на обстановката у нас.

 

А обстановката у нас, ако погледнем с очите на реалисти, за което претендираме всички, е в трите сфери на нашия обществено-политически живот: в сферата на партията, в сферата на икономиката и в духовната сфера. Тя е сложна с опре­делени кризисни явления. Става дума в исторически план и аспект за освобождаване на досегашния генерален секретар и за избиране на нов генерален секретар.

 

Има две алтернативи за излизане от положението. Едната алтернатива е със старото ръководство начело с др. Живков да се опитаме да излезем от това тежко кризисно положение в нашата страна. Втората алтернатива е с ново ръководство.

 

Съпоставяйки едната алтернатива с другата, аз съм дълбоко убеден, че старото ръководство няма да може да излезе от тази именно обстановка, защото старото ръководство е загубило доверието и в партията, и в народа. Ако искаме да видим нещата такива, каквито са, те именно така стоят.

 

Затова в този контекст, във връзка с това ми се чини, че трябва да отидем към приемането на оставката на др. Живков като генерален секретар и председател на Държавния съвет. Разбира се, трябва по човешки, без предвзетости, без чувства, но с човеш­ко отношение да се отнесем към неговото дело. Никой няма да е в състояние да отрече това голямо дело, което в периода, през който той възглавяваше нашата партия, се извърши. Поради това именно по човешки и по партийному трябва да се отнесем към оцен­ката на неговата работа.

 

Във връзка с това предлагам, когато утре ще се третира въпросът на пленума, предварително да се подготви един документ, с който да излезе Политбюро. 

 

Това е по отношение на освобождаването на др. Живков.

 

Що се касае до избора на нов генерален секретар. Другари, ние се познаваме, ние работим заедно не от вчера и ми се струва, че ако подходим с критериите и изискванията на времето, на етапа на нашето развитие по пътя на преустройството, ако изходим от повелята именно на това вр?

От категорията